ОБЩУВАНЕ И РАБОТА С ДЕЦА СЪС ЗРИТЕЛНИ УВРЕЖДАНИЯ

Децата със зрителни увреждания могат да имат намалено или напълно загубено зрение, но те се ориентират добре в познати места – и в сгради, и в градска среда. Децата без зрение могат да се движат и без асистент – с помощта на бял бастун или куче водач. Детето може да има намалено или загубено зрение, без да е очевидно и без да има ясно разпознаваеми белези за това (например черни очила). Децата със зрителни увреждания се ориентират добре по гласове. Те се интересуват как изглежда заобикалящата ги среда, какво е времето и как са облечени хората наоколо. Писмената азбука на хората със зрителни увреждания се нарича „брайл“ – по името на нейния създател Луи Брайл.

1. Общуване.

• Когато се запознавате с незрящо дете, то ще ви подаде ръка. Поемете я.
• В началото на разговора се представете на събеседника си. Представете и другите, които присъстват.
• Когато разговаряте в група, винаги се обръщаите по име с човека, с когото говорите.
• Ако детето е за пръв път на това място, му предложете да го запознаете с обстановката.
• Не напускайте стаята, без да уведомите детето със зрително увреждане.
• Не викайте на дете, което не вижда – то ви чува добре.

2. Ориентиране.

• Бъдете точни при определяне на разстоянието и разположението. За определяне на посоката се използва часовниковият циферблат: напред – 12, назад – 6 и т.н.

3. Придружаване.

• Помогнете на детето да хване ръката ви над лакътя или за рамото и вървете спокойно крачка напред.
• Предупреждавайте за стъпала, врати, бордюри, тесни места, преди да сте ги достигнали, както и за начина, по който мислите да ги преодолеете.
• Ако трябва да придружите детето до стол, когато стигнете, поставете ръката му с длан върху облегалката.

4. Адаптиране на класната стая.

• Ако детето не е с напълно загубено зрение, разберете от кое място в класната стая ще вижда най-добре какво пише на дъската.
• Ако детето има проблеми с пряката слънчева светлина, трябва заедно с него да намерите най-подходящото място в класната стая.
• Уверете се, че детето се ориентира само в класната стая и го предупреждавайте, когато правите размествания.

5. Обучителни стратегии и техники.

• Пишете на дъската с големи букви и изговаряйте това, което пишете.
• Добре е да осигурявате материали за четене с едър шрифт (едрият шрифт е над 14 пункта).
• Препоръчайте на родителите да купят за слабовиждащо дете тетрадки с по-ярки редове или да повторят редовете, за да ги вижда детето по-ясно.
• Някои деца с намалено зрение предпочитет да използват увеличителни лупи.
• Децата с намалено зрение възприемат информация не само чрез слуха си, но и чрез опипване. При използване на предмети в обучението оставете детето само да ги опипа.
• Добре е детето с нарушено зрение да стои до нормално виждащо дете, което да му помага при намиране на страница и при изпълнението на други инструкции.
• При инструкции за извршване на движение е добре заедно с подаването на инструкцията да помогнете на детето за заемане на правилна позиция.

ОБЩУВАНЕ И РАБОТА С ДЕЦА СЪС СЛУХОВИ УВРЕЖДАНИЯ

Децата със слухови увреждания могат да имат намален или напълно липсващ слух. Ако детето не носи слухов апарат или друго средство за чуване, увреждането обикновено не се забелязва.

1. Общуване.

• Когато искате да привлечете вниманието на дете със слухово увреждане, докоснете го по рамото или махнете с ръка в полезрението му.
• В началото оставете детето със слухово увреждане да ви упъти за най-добрия за него начин на комуникация – четене по устни, жестомимика или писане на бележки.
• Дори и да има преводач, говорете на детето с увреждане и гледайте него, а не преводача.
• Ако детето чете по устни, застанете точно срещу него. Може да се наложи да опростите изреченията си и да си помагате с мимики и жестове.
• Не е добре да крещите, защото звукът в слуховия апарат се изкривява, не се възприема добре, а това пречи и на разчитането по устните.
• Не закривайте по никакъв начин устата си, когато говорите с дете с увреден слух.
• Ако събеседникът ви чете по устните, не е добре да говорите дълго без прекъсване.
• При разговор с дете, което използва слухов апарат, е най-добре да бъдат изключени другите източници на звук (радио, телевизор и др.), защото те създават допълнителен шум, който пречи на разбирането на детето.

2. Адаптиране на класната стая.

• Детето със слухово увреждане трябва да бъде настанено максимално близо до учителя.
• Независимо дали е седнало или право, учителят трябва да е с лице към него, в противен случай се нарушава комуникацията.
• Уверете се , че светлината не идва зад гърба ви и че върху лицето ви не пада сянка. Това би затруднило четенето по устни.
• Някои ученици с увреден слух виждат учат по-добре, когато виждат както учителя, така и съучениците си. Това може да се осигури чрез подходящо аранжиране на класната стая.
• Ограничете шумовете в стаята и се запознайте с техническите помощни средства, които използва детето.
• Добре е да се получи информация от родителите за изградените сигнали, с които те общуват с детето.

3. Обучителни стратегии и техники.

• Съучениците трябва да са добре информирани как да общуват с детето с увреден слух.
• Ако детето не разбира нещо, не му го повтаряйте, а го преформулирайте.
• Въвеждайте новите думи най-напред за детето с увреден слух и ги записвайте на дъската
• Имайте предвид, че детето, което чете по устни, не може едновременно да пише и да възприема казаното от вас.
• Ако има дискусия, се опитайте да информирате детето с увреден слух за всички изказвания.
• При практически занятия се уверете, че детето с увреден слух вижда какво говорите и какво правите.

ОБЩУВАНЕ И РАБОТА С ДЕЦА С ФИЗИЧЕСКИ УВРЕЖДАНИЯ

Децата с физически увреждания могат да имат различни затруднения с придвижването и при извършването на движения. Обикновено те ползват технически помощни средства, които им помагат да преодолеят затрудненията.

1. Общуване.

• Ако говорите с дете, което ползва инвалидна количка повече от 2-3 минути, опитайте се да застанете на нивото на очите му.
• Не заставайте зад детето, когато обяснявате или демонстрирате нещо, защото то трябва да маневрира с количката, за да ви види.
• Не премествайте количката, без детето да ви е помолило за това. Ако това се налага, предварително обяснете намеренията си.
• Не изисквайте от дете на инвалидна количка да извършва дейности, изискващи човек да е изправен.

2. Адаптиране на класната стая.

• Чинът трябва да бъде адаптиран спрямо седежа в инвалидната количка.
• Имайте предвид, че понякога децата на инвалидна количка искат да се преместят и да седнат на стол.
• Пътят за придвижване трябва да е достатъчно широк и разчистен от препятствия.
• Уточнете предварително техническите помощни средства, които биха помогнали при обучението на дете с физически увреждания.
• При деца с физически увреждания, които засягат фината моторика, трябва да се дава достатъчно време за изпълнение на дейности, свързани с рисуване и писане.
• Ако детето използва социален асистент или ресурсен учител, договорете предварително начина, по който този специалист ще участва в заниманията.

ОБЩУВАНЕ И РАБОТА С ДЕЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ

Децата с умствена изостаналост имат различна степен на затруднение при справяне с ежедневни ситуации. Тяхното затруднение може да бъде свързано с начина, по който възприемат заобикалящата среда, с начина, по който общуват с другите, със степента на емоционалност и др. Повечето от децата с умствена изостаналост не са агресивни. Умствената изостаналост невинаги може да се забележи по външния вид на детето.

1. Общуване.

• Предварително се информирайте за степента на умствена изостаналост, защото при различните степени реакциите и поведението са различни.
• Дръжте се естествено и, ако е нужно, повтаряйте казаното, за да има ясна комуникация.
• Давайте достатъчно време на детето да каже това, което иска и не довършвайте думите му.
• Задавайте въпроси, които изисват кратък отговор или поклащане на глава.
• Не подценявайте капацитета на детето с умствена изостаналост. В отделни случаи такива деца могат да имат добри знания и умения в дадена област.

2. Адаптиране на класната стая.

• Махнете нещата, които могат да разсейват детето на работното място.
• Ако детето с умствена изостаналост общува чрез комуникационна дъска, осигурете му максимално удобство за това.

3. Обучителни стратегии и техники.

• Предварителното информиране на съучениците за различията на детето с умствена изостаналост би ограничило проявите на неприемливо отношение към него.
• Използвайте ясни думи и кратки изречения и се уверете, че инструкцията е разбрана, преди да продължите.
• Опитвайте се да свързвате учебните ситуации с предишния опит на детето.
• Разделяйте задачата на малки стъпки и правете чести обобщения.
• Окуражавайте всеки успех на детето с нарушен интелект, за да повишите мотивацията му за работа.
• Игнорирайте неприемливото поведение на дете с умствена изостаналост, което се опитва да привлече вниманието ви, и откликвайте само на проявите на приемливо поведение.
• Използвайте останалите деца при комуникацията и обучението на дете с умствена изостаналост.

ОБЩУВАНЕ И РАБОТА С ДЕЦА С ОБУЧИТЕЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Такива деца възприемат, обработват и изразяват информацията по различен начин и това се отразява на начина, по който учат. Често такива деца имат дислексия, поради което срещат някои типични затруднения в ученето:

• Буквите се запаметяват трудно, а четенето се усвоява трудно и мъчително.
• Заменят се букви, срички, текстът се доизмисля, а разбирането на прочетеното се затруднява.
• Неправилно изписване или замяна на букви, нарушения при свързването на звук и буква.
• Проблеми с разбирането и прилагането на правописните правила.
• Огледално виждане на текста, което прави четенето много трудно.
• Затруднения при оперирането с числа, математическите представи, пространствената ориентация.
• Нарушение на вниманието и невъзможност за продължителна концентрация.
• Затрудненията в пространствената ориентация водят до неправилно възприемане на тетрадката, книгата, работното място.

1. Общуване.

• Децата със затруднения само в четенето нямат проблем със слуховото възприемане и запомняне на информацията, затова при тях трябва да се използва предимно устната реч.
• Понякога децата, които имат затруднения със запомнянето на информацията, запомнят по-лесно писмен текст и обичайното устно изложение на учителя ги затруднява.
• Тези деца имат нужда от повече време за вземане на решение, затова бъдете търпеливи.
• Когато искате да получите обратна връзка дали дете със затруднения в ученето правилно е възприело подадената информация, задавайте неутрални, а не подсещащи въпроси или задавайте въпроса няколко пъти по различен начин.

2. Обучителни стратегии и техники.

• Предварително обяснете на другите ученици как ще работите с детето със затруднения в ученето и защо това се налага. Така ще избегнете негативното им отношение и неприемливото им поведение.
• Насърчавайте опитите за общуване и за изказване на лично мнение на дете с обучителни затруднения.
• Използвайте разнообразни методи и техники, за да запазите интереса на детето.
• Следете за правилния седеж и за правилния захват при писане и, ако е нужно, въведете отпускащи упражнения за пръстите, китката и ръката.

ОБЩУВАНЕ И РАБОТА С ДЕЦА СЪС ЗАТРУДНЕНИЯ В ГОВОРА

Причините за затруднено говорене могат да бъдат различни, но като резултат такива деца имат нужда от повече време, за да се изкажат, а често и слушателят се нуждае от повече време, защото трудно разбира. Понякога се налага използването на помощни средства за комуникация.

1. Общуване.

• Слушайте внимателно такова дете и давайте да се разбере, че се интересувате от това какво е казано, а не как е казано.
• Не довършвайте изреченията и не прекъсвайте детето. Такава намеса може да се възприеме като съжаление и детето да се обиди. Това от своя страна допълнително ще затрудни говоренето.
• Ако не разберете нещо, не се преструвайте, че сте разбрали, а попитайте или кажете какво сте разбрали и детето ще поясни какво иска да каже.
• Поддържайте нормален очен контакт и се опитайте да не изглеждате смутен и разтревожен.
• Въздържайте се от забележки и препоръки като: „Говори по-бавно“, „Поеми си дълбоко въздух“, „Успокой се“
• Използвайте различни прийоми за общуване, не се ограничавайте със стандартни решения.

2. Адаптиране на класната стая.

• Ако детето общува с комуникативна дъска, осигурете му оптимални условия за това.
• Използвайте знаци, картинки, табелки с кратки отговори, за да улесните учебния процес.

3. Обучителни стратегии и техники.

• Предварително запознайте другите ученици за особеностите в работата при дете със затруднения в говора. Така ще избегнете техните негативни реакции и неприемливо поведение.
• Използвайте въпроси и тестове, които изискват отговор с поклащане на глава или с друго действие.
• Използвайте подкрепа от ресурсен учител при работа с такива деца.
• Дайте на детето достатъчно време за отговор и не се опитвайте да запълвате тишината с ваши думи. Не задавайте друг въпрос, без да сте сигурни, че има нужда от това.

ОБЩУВАНЕ И РАБОТА С ДЕЦА С ЕПИЛЕПСИЯ

Хората с епилепсия ходят на училище, работят и се забавляват като всички останали. Епилепсията е неврологично заболяване, което се характеризира с повтарящи се пристъпи от гърчове от различен вид и с различна честота на повтаряне. Повечето епилептични заболявания могат да бъдат контролирани с медикаменти. За да се избегне неприемливото поведение на другите ученици към детето с епилепсия е нужно те да бъдат информирани по подходящ начин за заболяването.

Ако ви се наложи да съдействате на човек, който получава епилептичен припадък, е добре да имате предвид следното:

• Не можете да направите нищо, за да предотвратите припадъка.
• Ако човекът е припаднал на земята, уверете се че около него няма нещо, което да го нарани и поставете нещо меко под главата му.
• Опитайте се да го обърнете внимателно на лявата му страна.
• Не се опитвайте да поставяте предмети в устата му.
• Не се противопоставяйте на гърчовете, а изчакайте пристъпът да премине.
• След като приключи припадъкът, човекът може да се чувства дезориентиран и объркан. Осигурете му достатъчно време да се ориентира, без да го притеснявате.

ОБЩУВАНЕ И РАБОТА С ДЕЦА С ХИПЕРАКТИВНОСТ И ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО

Хиперактивността е едно от проявленията на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност. Основното проявление на този синдром включва нарушение (дефицит) на вниманието и признаци на импулсивност и хиперактивност. Синдромът е психоневрологично разстройство и е причина за нарушения в поведението и трудности в обучението в предучилищна и училищна възраст, както и за проблеми при взаимоотношенията с околните. Симптомите се проявяват в ранното детство, могат да продължат до зряла възраст, а причините за появата на синдрома са все още дискусионни.

1. Терапевтични цели.

• Намаляване на импулсивността и свръхактивността.
• Подобряване на концентрацията на вниманието.
• Откриване и развиване на подходяща за детето система за учене.
• Формиране на трайни социални умения
• Корекция на проблемите в комуникацията.

2. Стратегии и техники за работа в класната стая.

• При затруднения със задържането на вниманието въведете подходяща игра или почивка, започнете съвместна работа с ресурсен учител.
• Възлагайте задачи, които да карат детето да се чувства полезно и оценено от другите.
• Предприемайте действия за постепенно игнориране на неприемливото поведение.
• По време на учебното занятие, при възможност, редувайте през кратки интервали различни, достъпни за детето, дейности.
• Окуражавайте детето при всеки успех и не го упреквайте, ако не успее.

 

 

За създаване на страницата са използвани текстове и информация от обучителен курс „Стратегии и техники за работа с деца със специални образователни потребности в училище“ на доц. д-р Жана Атанасова и Анна Янина.